Автори: Сергей Алексеев и Дмитрий Володихин

Едуарт Джон Мортон Дрекс Планкет, барон Дансени произхожда от доста стар род на ирландски аристократи. Убеден ирландски патриот, той, както много други ирландски интелектуалци е посветил доста от времето си за събиране и изучаване на ирландския фолклор. Под влиянието на няколко мрачни, но съвсем не по-малко величествени образи, създадени от народната келтска фантазия и започва да се формира неговият “вторичен свят”.

Дансени е бил син на своето време, “сребърният век” на европейската литература. Красота, печал и страх – ето най-разпространените чувства от неговите произведения. Вълшебният свят е прекрасен, прекрасен е също и света на хората, но техните срещи винаги се обръщат в катастрофа. Опасни за хората са и древните богове, безмилостни и искащи кървави обреди. Опасна е срещата със съседите по тази земя – вълшебните същества, жителите на “кухите хълмове” и затънтените гори на Британия и Ирландия. Човек е безпомощен срещу другия свят и пътят му е изпълнен с опасности, дебнещи го на границата с реалността. Не напразно Дансени го определят като родоначалник на “черното” фентъзи.

Дансени оказва голямо влияние на много далечни един от друг автори в сходни жанрове – от бащата на литературата на ужасите Ховард Филипс Лавкрафт до класика на “светлото” фентъзи Толкин.

От другата страна на Атлантика, в САЩ, произведенията на дълго живелия там Дансени са приети като нещо ново в потока от булевардна литература на “страшните разкази”, адресирани по общото мнение към подрастващите и жените. Именно постоянни автори на такива издания са най-чести слушатели на литературните му лекции.

Литературния поток от “страшни разкази” в САЩ, началото на които е положил Едгар Алан По, в началото на 20 век доста се клишира. Американските книжарници през първата половина на 20 век са претъпкани с издания, предлагащи на различни теми един и същ сюжет. Някаква красавица се оказва пленница на гангстер ( робот, инопланетянин, индианец, луд учен ). Тя му е нужна за откуп ( жертвоприношение, опити, насилие ). Спасява я героичен, с огромни мускули детектив ( космонавт, каубой, журналист, супергерой ).

Даже и най-талантливите автори са се принуждавали да използват тези безхитростни шаблони.

Въпреки всичко, голямото въздействие на Дансени в литературата на “страшните разкази” предизвикват нови явления. Именно от тази среда се отделя литературата на ужасите, тука набират опит бъдещите класици на научната и псевдонаучната фантастика. Пионер на американското фентъзи се появява още през първото десетилетие на 20 век и това е журналиста Абрахам Мерит.

Произведенията на Мерит, особено ранните, са издържани в традиционния дух на “страшните разкази”, въпреки, че са значително по богати от към сюжет. Той увлича читателя с “загадки” на древни цивилизации, екзотични, буйни и кървави обреди, образи на “извънземни”, взети назаем от арсенала на фантастите и сензациите от “жълтата” преса.

Следвайки негласното правило на колегите си – дава “реалистични”, “научни” обяснения на ставащото на страниците на разказите и повестите си. При него се срещат “силови полета” и тайни еволюционни пътища, довели до появяване на земята заедно с хората на змиеподобна раса. Подобно “наука” се среща често при Мерит, но той се отнасял с нея още по небрежно от своите колеги, за което получавал много критика. Главен порив за Мерит е свободния полет на фантазията и тъкмо “научните” тълкувания в неговите произведения ни се струват неубедителни.

По отношение на авторите продължили традициите на “страшните разкази” на Мерит, започва да се употребява от американската критика термина “фентъзи”. Истинският творец наложил в Америка героическото фентъзи е Р.И. Хауърд.

Хауърд е талантлив журналист, пробващ се в поезията и във всички варианти на “страшната” проза. Увлечен е от историята, окултизма и се преоткрива във фентъзито. Той окончателно оформя тази литература в САЩ. Влиянието на “научната” фантастика в неговите разкази се забелязва, но е много слабо изразено.

Хауърд постоянно споменава загинали цивилизации – от Атлантида до Валузия, - с търсенето на които се занимават окултистите и някои “учени”. То често представя на читателя извънземни артифакти или изведнъж започва да разсъждава за това, как една или друга раса “е еволюирала от маймуните”. Но всички тези “научности” в неговия свят си остават практически незабележими. Разказите на Хауърд са прекалено своеволна, по тогавашните американски стандарти, фентъзи. Както и Дансени, той извежда на сцената древни езически божества и рисува нашият свят (в далечно минало), като поле на техните битки. Светът на Хауърд е изпълнен с добро и зло (по-често зло) вълшебство и съвсем на шарлатанско и без никакви “научни” обяснения.

Разрушавайки едни и запазвайки други схеми на “страшния разказ”, Хауърд несъзнателно създава нова схема, по-която работят десетки автори на героично фентъзи след него. Ядрото на схемата се оказва образът на героя. Известения и любим негов герой е Конан-Кимериец, непобедим воин, много приличащ на супергероите от “страшните разкази”. Конан е варварин, но имено това му дава морално превъзходство на разлагащият се и без духовен “цивилизован свят”.

Видим израз на разлагащата се “цивилизованост” при Хауърд се оказва магията, свързана с култа към мрачните богове и явяваща се оръжие на неумерените човешки амбиции. Конан мрази магията, но постоянно се сблъсква с нея в своите многочислени странствания. При всичко това, кимериецът съвсем не е “безстрашен рицар и благородник” и не може да се сравни с рицарите на Артур и Карл Велики. Героят на Хауърд е бил крадец, пират и наемник. Негови любовници са били всички спасени от него хубавици. Критично казано – Конан е човек като всички, може би малко по-смел и разбира се доста по-силен. Той оцелява в чужд за него и съвсем не идеален свят.

Хауърд рано напуска живота и истинската слава идва при него след смъртта му. Подхващайки щафетата на героическото фентъзи, Леон Спраг да Камп и Лин Картър, след Втората Световна война издават в своя редакция, дванайсеттомник с разкази за Конан. Така те полагат началото на дълга поредица от поправки, продължения и подражание, съставящи огромна част от американското ( и не само американското) героично фентъзи. За него главното е не епичната история на “вторичния свят”, а подвизите на на един могъщ герой. Така образа на Кимериеца става истинска находка.

Някои автори пишат за новите приключения на Конан, други създават свои героически варвари, борци с черната магия. С оригиналност се отличават, може би, само образите сътворени от Спрег де Камп – магьосника Кейн, създание на Карл Вагнер. Героичното фентъзи, или екшън-фентъзи, често се оценява пренебрежително. Още в периода на своя възход, то поражда талантливи пародии. Значително е произведението на Фриц Лейбър, който създава “Сага за Фафърд и Сивия Мишелов” ( първия сборник излиза през 1957), където злоядо се присмива на клишетата и отиващият си в миналото “страшен разказ”, както и раждащото се фентъзи. Повествованието за неуспешното търсене на съкровища от тъповатия герой-варварин Фафърд и неговият цивилизован приятел, крадец и пройдоха Сив Мишелов постига голяма популярност и донася на автора заслужено “сребро” на пиедестала на героичното фентъзи.