Мечът на Валкор, Арденар е част от повествованието на „Мъгливите планини”. Той е целта на пътешествието, в което се отправят джуджетата във втората част на книгата. Лично аз, не го смятам за най-важната брънка от историята, защото когато се запитам, кое е главното в „Мъгливите планини”, поставям на първо място картата. Тя има особена, емоционална стойност за мен, но искам да разкажа за меча, защото той е нишка, която свързва тази история с друга, която още не е написана.
Тя започва някъде между 3682 г и 3686 г според летоброенето на кутрите или 594 година от заселването на северните племена в земите на Калдор и Идир. Действието в „Мъгливите планини” се развива 1000 години по-късно и по-това време много от легендите за Валкор са избледнели или изгубили.
Според най-разпространената, той е син на идирския владетел Баян. Ражда се в една мрачна и бурна нощ изпълнена със знамения и прокоба. Според легендата се родил покрит с козина и за суеверния му баща това е бил огромен шок. Приличал на див звяр, а не на човек. Раждането било тежко и майка му умира без дори да го види. Обезумял от скръб и изпълнен с гняв, баща му го отнася на мястото в гората, където преди година е измолил наследник от магьосницата Сиан.
Някои легенди говорят, че Валкор е бил прокълнат, но е трудно да мерим живота му със злочестината, която го е сполетяла. Едно е ясно, той е бил необикновен човек и за това говорят делата му. Изоставен от баща си, той е отнесен от вълчица и откърмен от нея, заедно с котилото и. Има валкорски летописи, които споменават, че е бил открит в гората от загадъчен старец, който го отгледал. Името му било Сиврил и се счита, че той е бил ориск, защото е притежавал безсмъртие.
Валкор имал другар, вълчето Нарн. Някои стенописи в Серп изобразяват краля с огромен вълк до него. Нарн присъства на много фрески в двореца, а кучетата на валкорските крале се смята, че са потомци на този вълк. Те притежавали удивително дълъг живот, почти колкото човешкия и в една от главите на „Мъгливите планини” джуджетата се срещат с един от потомците му, който също носи името на гордия си прародител Нарн.
На всички фрески, край краля присъства една чаша. Тя не е нито от сребро, нито от злато, но не е и желязна. Цветът и е сребрист и е много лека. Почти няма украса освен един орнамент на слънцето със седем лъча и голям, небесно син кристал в центъра. На една фреска в залата на съда, кралят подава чашата на затворник осъден на смърт. В една от легендите се споменава, че чашата му притежавала удивителната сила да наказва виновните и да щади невинните. Кралят, преди да подаде чашата, винаги отпивал пръв, за да докаже, че помислите му са чисти и после я подавал на осъдения и ако той е бил виновен умирал в страшни мъки. Вярата в нея била много силна във Валкория и често, затворника свеждал глава и отказвал да я докосне.
След това не много кратко въведение ще разкажа за меча. Както споменах, името му беше Арденар (спасител), но той е имал и друго име Ендинур (отмъстител). Неговата история винаги е напомняла на валкорските крале, че никой не може да се противопостави на съдбата. Още от дете, Сиврил казвал на Валкор, че ще стане крал, учил го на чест, справедливост и милосърдие.
Когато бил още юноша, Сиврил е убит от войници на краля. Смъртта му дълбоко разтриса Валкор и въпреки, че последните думи на Сиврил са да не търси отмъщение, сърцето на Валкор е жадно за него. От тялото на стареца, той изважда девет стрели и отнася върховете им, напоени с кръвта му на джуджетата и те му изковават меч, в който ги влагат. Валкор го нарича Ендинур. Той пренебрегва завета на Сиврил и тръгва на отмъстителен поход срещу краля. Събира банда разбойници и започва да напада благородници, които се изпречат на пътя му.
Отначало хората го харесват, защото щом някой го помоли за помощ, срещу жестокостта на някой господар, той винаги откликвал, но примката около него се затягала. Тука не може да не разясним, че брата на краля Тиргул, убива Сиврил, защото стареца му е пречел да премахне брат си и да завземе трона. Безмилостен и лукав той разпраща свои преоблечени като селяни войници да грабят и убиват от името на Валкор и успява да настрои хората срещу младия разбойник.
Валкор скоро научава тайната за смъртта на Сиврил и си отмъщава на Тиргул, като в гнева си убива освен него, най-малкия му син и жена му. Това разтърсва младата му душа и той е сломен. Доброволно се предава на краля и е отведен в столицата, където е съдено да пламне любовта му към дъщерята на Свевлад, принцеса Нидара. Това е период от живота му, когато той единствено желае да намери утехата на смъртта, а любовта го връща към живота.
